Об(л)ичай се

  Ти си есен дълбоко във себе си- променлива, тъжна, капризна.  Говорят ми твоите белези, когато събличам ти ризата, когато оставям те, търсеща,  Загърната в своето нищо: От толкова “сбогом” без връщане приличаш съвсем на летище. Обличай се! В раните чоплиш, но огън в зениците има. И обичай се! Тъй ще се стоплиш… преди да … More Об(л)ичай се

За една филия с лютеница

“Игра на гъски” на Йордан Д. Радичков лежи в ръцете ми. Намирам се на “Мусагеница”, в първото вагонче на метрото в посока на движението. Потънала съм здраво в разказите от книгата и всичко около мен е останало за фон. Не обръщам внимание на сутрешните шумове – нито проскърцването на мотрисата, нито разговорите, разменящи се някъде … More За една филия с лютеница

Сънища

Днес не сънувам вадене на зъб и липсващо под мен стъпало,  а как съм на Джамджиевия ръб и там сърцето ми се чувства цяло. Сънувам, че летя, че виждам Рила и гмуркам се сред сини езера, че баба там е, само се е скрила  сред бяла пухена мъгла.  Сънувам, че съм машинист на влак, а … More Сънища

Сливане

Аз съм гола и смугла само с лято завита  (като вълнена гугла ми покрива косите). По следите на пясъка аз се нося тъй лека  по гърдите ми блясък на сива лунна пътека.  А гласът ми се стели като плътно мастило , ту издига се смело,    ту говори насила.  Аз съм пристан и котва,  и вълна … More Сливане

Костел

Дървени греди, основи кáлени и чардак, като че над света. Дишам, бягам с бузи алени. Тиха радост. Дом. Стоя досами реката, бурната, а водите й ме мамят да се слея с тази, чудната, планина. Гори ме канят да нагазя сляпо в шумата и да стана шума цялата, за да спра онази, другата – неспокойната, събралата … More Костел

Есента на Дали

  Една есен навън се разлива като мах по платно на Дали: начумерена, смръщена, крива,  изрисувана с мръсни бои.  Прекатурва със шала си клони, като зла и капризна жена,  от очите си тихичко рони капки ледени, скреж, и тъма. Светулки угася сърдита  и разкалва удобни пътеки. Тя е тъжна, че никой не пита я  “Как … More Есента на Дали

Вселената в мен

Една малка вселена от щастие крия ето тука, във ямката на моята шия. Тя е не по-голяма от педя човек  и ухае на чушки, на джоджен, на пек, на звезди, потопени в небе от мастило,  на странстване, дух, на планинско багрило. Тя е не по-дълбока от джобче на риза и по нейните стълбици, влюбена, слизам, … More Вселената в мен

Преображение

  Скрила си беше очите, Мария,  зад падащи гъсти коси и не можех да видя дали си от тия, дето днес тайно бършат сълзи и приемат насила щастливи повели. (и ги сочат, “Мария е” с пръст), ала те не празнуват, че им бяха отнели  същината. И й сложили кръст.