Прегръдка

Стреснат насън ме прегърна, а вън сухи клони проскърцваха с песен – бавен ритъм, тих тон, един тъжен шансон, по-самотен от късната есен. И заслушах се в миг в този стих, в този вик, в този ритъм, наситен с надежда – със мелодия, с зов, молят с нежна любов да се будят с прегръдка и … More Прегръдка

Февруари

Вятър е, нежен е, идва от юг в сивите дни на февруари, почва да капе замръзнал капчук въздухът почва да пари. Голите клони размърдват се в танц сякаш надушили пролет скача от тях на забавен каданс врана и впуска се в полет. Времето спира се, тръгва, лети бяга от моите длани, бяга, а аз, с … More Февруари

Пролет

Цветовете ти днес са особено мрачни, небе. Сякаш душата ти плаче, превита на две. С тъжни мисли за ранната пролет те свари деня, със недра, насълзени от чакане, с хлад и мъгла. А под твоите облачни арки в магия обвити те си шепнат затоплени спомени, влюбени, скрити –   той облечен във капки дъждовни и … More Пролет

118. 13. 113.

  118 е основата на всичко. Лято е и съм на около две. Подстригана като момченце, с коса, тънка като пух на пиленце, мъча се да набутам Мацон да пишка в гърнето. Нали, става ви ясно – неадекватен малък човек, който се мести в от Банишора в Герман… или така де, местят ме. Можем да … More 118. 13. 113.

Моята дневна тревога

Моята дневна тревога чертае тъмни сценарии, вътре дълбае, бута ме в хората, злобна и с яд, силно настръхва в вечерния хлад разсипва кафета, стъпва накриво, дори едно слънце нарисува със сиво, заяжда се, псува, не се извинява, (как ли изобщо порасна такава?!), пише разчекнато, без запетайки, дразнят я бебета, кучета, майки, слага в кафето ми … More Моята дневна тревога

8.46

Минутата между 8.46 и 8.47 сутринта е минута на промени, които понякога се усещат по-резки и значими от първата целувка (неловка, с нацелване едва-едва и последвана от “обичам те!” ) или дипломирането (УНСС, 2011, на церемония, на която ректорът като на конвейер четеше име след име, наблюдавайки как студентите се сблъскват на опашка на стъпалата … More 8.46

Април

Април е облечен цял в питане дали е далеч пролетта, дали след бездомното скитане ще открие там дом, топлина? Дали разтопени снежинки ще намокрят страните му с плач ще му липсват ли , бледи и синкави- пелена във вечерния здрач? Дали януари ще има скреж по студените устни, и ще шепне, че красива е зимата, … More Април

Тази пуста топлина човешка

Мури спи. Няма нищо по-очевидно на тази снимка от блажения кучешки сън до топлината на печката. През десетина минути някой нахалник му смущава спокойствието с наглостта да сложи дърво в огъня. Или всъщност, смущава, смущава, колко да го смущава…лявото му ухо едва забележимо потрепва в отговор на движенията около него. А движения да искаш. Динамиката … More Тази пуста топлина човешка

Аз си пиша тъй: просто, човешки, немного, тъй както го чувствам, тъй както си мога: с две трети обмисляне и със цяло сърце, със палитра сетивност и с рими в ръце и със поглед отворен към онези, навън, със следа от наивност, меланхолия. Сън, пресъздаден наяве с две три думи и с пръсти, бързо драскащи … More

Пролеша на събуждане

Будя се на Пролеша. Студът е бил артист през нощта. Изрисувал е по прозореца на сглобяемата къщичка фигури, които само той може да назове. Вътре е топло. Не само защото вуйчо се е погрижил да сложи най-дебелия юрган в моята стая, а и защото дървените стени и греди по тавана създават уют. Топло е и … More Пролеша на събуждане