Раците имат черупки

Лисна в очите ми прилив. Вълна блъсна се в мигли, клепачи, накъдри, разби се на капки тъга, на сълзи, проблясващи в здрача.   Лято е уж, но усеща се зима, усмивката втасва във каците. Търся подслон от ръката й синя: “Къде ли зимуваха раците?”   Сетне лавина в очите ми лисна, изпусната топка от прежда. … More Раците имат черупки

„Добър ден, тъга“

Ако ви кажа “Добър ден, тъга” дали ще си помислите, че ви чета Саган и сграбчена от нейния роман изгубила съм връзка със света? Или в отражението на града в очите ще мернете блещукащи сълзи, оставили по бузите ми две следи досущ като във песен на Щурците. И ако, в търсене на свобода, изчезна, свия … More „Добър ден, тъга“

Римуван „Бургас“

Във Бургас се будя. Дъх на водорасли. Будя се различна… сякаш съм пораснала.  Будя се. Морето вика ме да вляза. (Тъничка възбуда по гърба ми лази.) Във Бургас се будя, но като насън, в тялото ми буря, същото – навън.  Във Бургас изписвам две последни рими. (Рима на “обичане”, рима на “помни ме”.) Пиша ги, … More Римуван „Бургас“

Прегръдка

Стреснат насън ме прегърна, а вън сухи клони проскърцваха с песен – бавен ритъм, тих тон, един тъжен шансон, по-самотен от късната есен. И заслушах се в миг в този стих, в този вик, в този ритъм, наситен с надежда – със мелодия, с зов, молят с нежна любов да се будят с прегръдка и … More Прегръдка

Февруари

Вятър е, нежен е, идва от юг в сивите дни на февруари, почва да капе замръзнал капчук въздухът почва да пари. Голите клони размърдват се в танц сякаш надушили пролет скача от тях на забавен каданс врана и впуска се в полет. Времето спира се, тръгва, лети бяга от моите длани, бяга, а аз, с … More Февруари

Пролет

Цветовете ти днес са особено мрачни, небе. Сякаш душата ти плаче, превита на две. С тъжни мисли за ранната пролет те свари деня, със недра, насълзени от чакане, с хлад и мъгла. А под твоите облачни арки в магия обвити те си шепнат затоплени спомени, влюбени, скрити –   той облечен във капки дъждовни и … More Пролет

118. 13. 113.

  118 е основата на всичко. Лято е и съм на около две. Подстригана като момченце, с коса, тънка като пух на пиленце, мъча се да набутам Мацон да пишка в гърнето. Нали, става ви ясно – неадекватен малък човек, който се мести в от Банишора в Герман… или така де, местят ме. Можем да … More 118. 13. 113.

Моята дневна тревога

Моята дневна тревога чертае тъмни сценарии, вътре дълбае, бута ме в хората, злобна и с яд, силно настръхва в вечерния хлад разсипва кафета, стъпва накриво, дори едно слънце нарисува със сиво, заяжда се, псува, не се извинява, (как ли изобщо порасна такава?!), пише разчекнато, без запетайки, дразнят я бебета, кучета, майки, слага в кафето ми … More Моята дневна тревога

8.46

Минутата между 8.46 и 8.47 сутринта е минута на промени, които понякога се усещат по-резки и значими от първата целувка (неловка, с нацелване едва-едва и последвана от “обичам те!” ) или дипломирането (УНСС, 2011, на церемония, на която ректорът като на конвейер четеше име след име, наблюдавайки как студентите се сблъскват на опашка на стъпалата … More 8.46

Април

Април е облечен цял в питане дали е далеч пролетта, дали след бездомното скитане ще открие там дом, топлина? Дали разтопени снежинки ще намокрят страните му с плач ще му липсват ли , бледи и синкави- пелена във вечерния здрач? Дали януари ще има скреж по студените устни, и ще шепне, че красива е зимата, … More Април